Болестта на наивниците или как да кажем истината...

В един определен момент всички се нуждаят от това да кажат истината.... каквото и да значи това. Никой не е застахован от тази болест. От желанието да кажеш истината. От желанието да извикаш с пълен глас какво мислиш и какво смяташ за правилно. Кой е твоят истински свят, кой е твоя кумир и за какво живееш. Е тук, на това място аз ще казвам тези неща. Ще ги извиквам. Не очаквам някой да ги прочете - днес обикновено всички са токова вгълбени в себе си, така че няма лошо ако никой не го прочете. Аз ще го чета от време на време, за да мога да се насладя на красотата на мисълта си. Да се възхитя от себе си, и полюбувам на интелекта си. Тук вече ще видя усмивка (леко крива) в лицето на уважаемия читател, заради издевателствата върху езика и същината на устоите на морала. Защо го правя това - искам да се почуствам - не, почистя от моралната плесен обхванала мозъците и сърцата ни.

Та така .... ще се  чуем по-късно ....