Monday 31 March 2008

Удивително!!!!!

Гледах преди мъничко два клипа от Music Idol 2 .

И съм потресен.  П О Т Р Е С Е Н......

Каквото и да се каже/напише/разкаже ще бъде слабо. Май ежедневието е безцветно и парцалено в сравнение с безумието изпяно там. Понякога се удивявам докъде може да стигне човешката простотия гарнирана с лайнян хумор и гавра с човешката природа. Не бих искал да изпадам в елитаризъм но... това надминава дори и Румен Петков. Как не може да си ги събере тези изпълнители някъде, пък да им стане един министър председател за да си царуват цървулите му с цървули ...

Извътре ме  радва  израза:

"Чух моя любим певец Азис, аз се пробвах да пея  и тука ми се получи едно самочуствие ..."

Не знам. Не разбирам и май по-добре изобщо да не се опитвам да разбра. Защото май тези са господарите на света....и точно в тези моменти - ще ме прости Господ за богохулството, но - точно в тях започвам да вярвам че Дарвин е бил прав за произхода на човека.

Незаслужено заядох Карбовски

Той и не е разбрал горкия, но аз съм длъжен да кажа извинявай. И верен на принципа " .. това никой не е задължен да го чете.." се надявам нещата да приключат с помирение на чашка ракийка със салатка.....

Всъщност човека е смислен.

Нахалството на едни политици, или по-скоро пиянството на един народ

Тези хора (политиците имам впредвид) са мнооого нахални. Неочаквано много. Немислимо дълбоко. Пикльото да бъде оставен да си свърши работата. Е ... сигурно може и така да се каже. Да опикае и останалата част която не е опикал. Както правят повечето от представителите на животинският свят. Да си "припикаят" териториите.

Ителектуално уриниране - това е състоянието на масата от българският политически живот.

Saturday 29 March 2008

Глог, блог или как хората мърсуват интелектуално...

Важно е да имаш какво да кажеш. Не просто да се опитваш да мърсуваш с думите,  отчаяно тръпнейки да ущипеш уважаемия читател с абсурди от деня.

Най-лесното е да се прави човек на умен. Макар че за някои е доста трудно да достигнат този връх на тяхната дълбока мисъл.

Точно това правя сега. Правя се на умен, словоблудствайки. Защото не мога да блудствам другояче.  Готино е да си анонимен, и да пишеш порстотии а ла Карбовски. Моя Духовен и Интелектуален УЧИТЕЛ.

Болестта на наивниците или как да кажем истината...

В един определен момент всички се нуждаят от това да кажат истината.... каквото и да значи това. Никой не е застахован от тази болест. От желанието да кажеш истината. От желанието да извикаш с пълен глас какво мислиш и какво смяташ за правилно. Кой е твоят истински свят, кой е твоя кумир и за какво живееш. Е тук, на това място аз ще казвам тези неща. Ще ги извиквам. Не очаквам някой да ги прочете - днес обикновено всички са токова вгълбени в себе си, така че няма лошо ако никой не го прочете. Аз ще го чета от време на време, за да мога да се насладя на красотата на мисълта си. Да се възхитя от себе си, и полюбувам на интелекта си. Тук вече ще видя усмивка (леко крива) в лицето на уважаемия читател, заради издевателствата върху езика и същината на устоите на морала. Защо го правя това - искам да се почуствам - не, почистя от моралната плесен обхванала мозъците и сърцата ни.

Та така .... ще се  чуем по-късно ....

Така ... нека сагата да започне...

И ще се казва истината,само истината и единствено истината....

Цялата, както и всички детайли - доколкото са ми известни на мене ...